В своя статия за Война и мир“, озаглавена ГЕРБ не може да

В своя статия за „ Война и мир “, озаглавена „ ГЕРБ не може да съставлява консервативния избор “, уважаваният от мен млад реакционер Любомир Цанев излага съображения за какво съгласно него Политическа партия ГЕРБ не е консервативна партия и за какво тя не може да съставлява консервативните гласоподаватели. Тъй като въпросът е значим за всички гласоподаватели с дясно-консервативни възгледи, като какъвто се дефинирам и аз, и защото моите заключения по него се разграничават от тези на господин Цанев, взех решение да изложа и личните си възгледи по тематиката, като се надявам задочният спор да бъде забавен и потребен за читателите. На първо място, съгласявайки се с Любомир Цанев, че антикомунизмът е значим ценностен и идеологически репер на дясното в България, не мога да приема тезата му, че ГЕРБ не покрива теста за политически антикомунизъм. Да, тематиката за демонтажа на паметниците на комунизма и слагането им в музей, където носталгиците по това време да могат да им се кланят на мира, а всички други да водят децата си, с цел да им описват за ужасите на тоталитарния режим и за какво той в никакъв случай не би трябвало да се върне, е извънредно значима идея и всички определящи се като десни политици са в дълг към българския народ по нея. Докато и последният комунистически монумент (а това несъмнено включва и Монумента на Окупаторската Червената Армия или кратко МОЧА) стърчи там, където го е сложила тоталитарната власт. Но в същото време надали има справедлив човек, който би упрекнал ГЕРБ в цялостно безучастие по тематиката. Пример в това отношение е демонтажът на така наречен паметникът „ 1300 години България “ пред НДК, който представляваше някаква гротескова социалистическа визия за модернизъм, опитваща се да показа комунистическия режим като натурален правоприемник на 13-вековната ни история, и на чието място бе върнат лъвът от войнишкия мемориал на I и VI пехотен софийски полк, намирал се там преди да бъде опустошен от тоталитарната власт. ГЕРБ е и партията, по време на чието ръководство са признати няколко лустрационни закона, ориентирани към същественото довеждане докрай на процеса на декомунизация на българския обществено-политически живот. Така през 2011 година по време на ръководството на кабинета Борисов-1 бяха признати промени в Закона за дипломатическата работа (ДВ, бр. 69 от 2011 г.), с които бе въведена възбрана лица, за които има данни за принадлежност към службите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската национална войска да бъдат назначавани или да не престават да заемат обществени длъжности в дипломатическата работа като посланици, генерални консули, заместител ръководители на дипломатически задачи на Република България, както и управителни длъжности в Министерството на външните работи. През 2015 година при ръководството на кабинета Борисов-2 пък беше гласувано допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 74 от 2015 г.), според което не се изключват по отминалост наказателното гонене и осъществяването на наказването във връзка с редица тежки закононарушения като ликвидиране, телесна щета, незаконно отнемане от независимост и така нататък, осъществени в интервала от 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 година от членове на управителни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са предоставени управителни длъжностни или партийни функционалности. И двата закона бяха оповестени за противоконституционни от Конституционния съд, само че това надали може да бъде вменено във виновност на Политическа партия ГЕРБ и съдружните ѝ сътрудници в съответните парламенти, които са ги приели. На последващо място при ръководството на ГЕРБ се одобриха промени в Закона за правосъдната власт (ДВ, бр. 62 от 2016 г.), предвиждащи процедурите по назначение на специалисти в Инспектората към Висшия правосъден съвет и за избор на правосъдни заседатели да включват инспекция по реда на Закона за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска. Последователната антикомунистическа ориентировка на Политическа партия ГЕРБ се потвърждава и от съдружната ѝ политика – на идната избори партията за следващ път ще се яви взаимно с носителя на достоверния антикомунизъм у нас Съюз на демократичните сили, със Съюза на репресираните от комунизма „ Памет и с „ Обединени земеделци “. Фактът, че в листите на обединението ГЕРБ-СДС за идните парламентарни избори има единствено един сътрудник на Държавна сигурност – много по-малко, в сравнение с в листите на други партии, давани от господин Цанев като образец за консерватизъм, е индикативен за отношението на Политическа партия ГЕРБ към активността на репресивните служби на комунистическия режим. На второ място, откакто видяхме задоволително причини в поддръжка на тезата, че антикомунистическият профил на Политическа партия ГЕРБ не предстои на оборване, е време да обърнем внимание на въпроса дали с изключение на антикомунистическа, партията е и консервативна. За тази цел би трябвало да уточним какво разбираме под консерватизъм в политическия смисъл на това разбиране. Отговорът, естествено е много комплициран и по него умерено може да се напише не публикация, а цяла дисертация, само че за задачите на актуалното ревю одобрявам общо взето консенсусната теза, че политическият консерватизъм стъпва на три кита (в тази последователност): християнство, национализъм и капитализъм. Ще прегледам позиционирането на ГЕРБ по всеки един от тях. 1.   Християнство  – надали някой съществено би отрекъл религиозността на водача на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов и уважението, което показва към представителите на Светата православна черква. Отпуснатите по време на ръководството на водената от него партия средства за създаване и ремонт на храмове и прехрана на свещенослужители от всички вероизповедания през последните шест години надвишават 100 милиона лв., от които тези в интерес на обичайното за страната ни източноправославно християнство надвишават осемдесет милиона лв.. Ангажиментът на Политическа партия ГЕРБ за поддръжка на Българската православна черква пролича и при признатите през 2018 година промени в Закона за вероизповеданията (ДВ, бр. 108 от 2018 г.), според които страната дава дотация за покриване на разноските на вероизповеданието за заплати и хонорари на свещенослужителите и чиновниците на религиозните институции, както и обвързването на заплатите на свещенослужителите с тези в областта на образованието. Някой би възразил, че изложеното дотук не е доказателство за консерватизъм, защото от тази поддръжка се употребяват и другите регистрирани вероизповедания, включително и ислямското. Този мотив е неплатежоспособен по няколко аргументи. Първо, както бе посочено нагоре, най-голямата част от материалната поддръжка за вероизповеданията несъмнено е получена от Българската православна черква. Второ, поддръжката за ислямското духовенство у нас от страна на страната пази националния интерес – получавайки заплащането си от българската страна, на тях не им се постанова да търсят такова от непознати страни, в които радикалният ислямизъм е публична политика. Трето – другите вероизповедания (християнството, ислямът и юдаизмът) са се радвали на поддръжката и уважението на страната и по време на Третото българско царство, това е наша традиция, която надали някой би могъл съществено да разгласи за неконсервативна. И последно и най-важно – консерватизмът като идеология е непознат на всяка прекаленост. Да мразиш и да преследваш другите религии не те прави нито добър християнин, нито реакционер. Истинският реакционер е набожен християнин, който поддържа своята Църква, само че почита другите вероизповедания, доколкото активността им не е ориентирана против правовия ред и полезностите на българското общество. В тази връзка би трябвало да бъде прегледано и отношението на Политическа партия ГЕРБ към утвърждението на така наречен Истанбулска спогодба, доколкото такава рецензия се съдържа и в публикацията на господин Цанев. Тук е значимо да се означи, че решението за прекъсването на този развой до произнасянето на Конституционния съд по отношение на нейното сходство с Конституцията на Република България е заслуга точно на ръководителя на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов. Опонентите на ГЕРБ от ляво-либералния набор са изцяло наясно с прохристиянския темперамент на партията и на нейния водач. Не инцидентно юрист Николай Хаджигенов в свое остаряло телевизионно присъединяване (в което господинът излага вижданията си, че в XXI век е обикновено бракът да бъде преуреден, тъй че да обгръща и еднополови двойки и което по необичайно стичане на събитията към този момент не може да бъде открито в интернет), назовава Борисов „ религиозен като старица “, а в неотдавнашен избирателен спор кандидатката за депутат от Българската социалистическа партия Нона Йотова даде обещание да финансира предлаганото от партията ѝ разпределяне на пари на калпак, прекратявайки отпущането на средства за манастири. В тези политически сили би трябвало да се търси демократична и центристка политика, а не в ГЕРБ. 2. Патриотизъм – още веднъж надали може да има сериозна полемика по тематиката дали Политическа партия ГЕРБ организира патриотична политика. При ръководството на ГЕРБ беше построена стената на границата с Турция. Това, съчетано с твърдия отвод на премиера Борисов да приема каквото и да било систематизиране на мигранти сред другите държави-членки на Европейски Съюз на квотен принцип, значи, че в България мигрантска рецесия с всичките ѝ проявления, познати ни от други европейски страни, просто липсва. Модернизацията на армията, с която към този момент разединените Обединени патриоти основателно се гордеят, нямаше да стане допустима без поддръжката от страна на техния по-голям съдружен сътрудник. Твърдата позиция във връзка с участието на Република Северна Македония (самият спор с името също беше решен по времето на кабинета Борисов 2!) в Европейски Съюз едвам след постигането на същински правилни добросъседски връзки и прекратяването на гоненията против северномакедонските жители със непокътнато българско национално съзнание от страна на ръководещите в Скопие постоянно е била жалон на българската външна политика при всички ръководства на ГЕРБ. Тази позиция на ръководещата партия и на българското държавно управление се поддържа на процедура от цялото българско общество, като се изключи три политически сили: Движение за права и свободи, „ Демократична България “ и „ Републиканци за България “. Искате да видите кои са либералите и центристите в българската политика? Моля, заповядайте! Скорошният шпионски скандал, обвързван с разбиването на огромна съветска шпионска мрежа у нас, също е индикатор за патриотична политика. Тук критиците са повече – както от демократичния вектор (отново „ Демократична България “, които на думи мощно поддържат битката против съветското въздействие от нас, само че не и когато различен, а не те, а води, и групировката на Мая Манолова), по този начин и от левия (БСП, „ Възраждане “, президентът, който настойчиво и съмнително си мълчи по темата). 3. Капитализъм – тук рецензиите в публикацията на господин Цанев са ориентирани главно към споменаването на така наречен „ зелена стопанска система “ в предизборната стратегия на Политическа партия ГЕРБ. Преди да се спра на този съответен въпрос, бих желал да посоча по-общата картина, защото бидейки обща, тя постоянно остава отвън полезрението на наблюдаващия, а и в човешката душeвност естествено е заложено да подценява и да приема за даденост позитивните неща. И по този начин, в реда на нещата е да напомним, че в последните 5 години преди началото на пандемията Брутният Вътрешен Продукт бележеше резистентен растеж от 3,6% годишно, равнищата на директни задгранични вложения до 2020 година отбелязваха постоянен годишен растеж от към 15%, безработицата беше ниска (5-7%), приходите за интервала 2008 – 2018 година набъбнаха двойно, а фактическата покупателна дарба на българите се приближи до средно-европейската (58% от нея). И всичко това, при извънредно ниски данъчни равнища – 10% за подоходно облагане и облага, 5% за дял. Не знам за вас, само че на мен ми звучи като много пропазарна (прокапиталическа) политика. Редно е също по този начин да се върнем към предходното ми умозаключение, че консерватизмът е непознат на всяка прекаленост. Той е буржоазен, без да се трансформира в извънредно либертариански. В този смисъл не всички либертариански рецензии към „ зелената стопанска система “ са безусловно и консервативни. Заслужава да се означи също по този начин, че предходният водач на Консервативната партия в Обединеното кралство Дейвид Камерън вкара в програмата ѝ „ зеленият консерватизъм “, от което никой сериозен анилзатор не твърди, че торите са станали по-малко консерватори. Особено когато политиката за „ зелена “ стопанска система се организира с мисъл за запазване на съществуващите промишлености и претовареност и за съчетаването му с продължаващия растеж на стопанската система и приходите, както това е заложено в програмата на Политическа партия ГЕРБ. От този къс преглед, имам вяра, излиза наяве, че с делата си през последните над 10 години и с идейната си ориентировка Политическа партия ГЕРБ покрива както теста за антикомунизъм, който продължава да бъде водещ за всяка групировка в България, претендираща да бъде дясна, по този начин и критериите за консерватизъм – християнство, национализъм и капитализъм. Ето за какво поръчката ѝ от нейната предизборна стратегия, че съставлява умерена национална дясноконсервативна групировка, е изцяло основателна. Също по този начин имам вяра, че консерваторите и десните хора в България имаме задоволително действителни врагове в център-либералното и в лявото пространство, с цел да си изнамираме такива и там, където не съществуват – в другите обединения от дясно-консервативния набор: ГЕРБ-СДС, Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ-Воля, КОД.